НАЀМНУВАМ1, -аш, несв.; наèмна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. наèмнат, св., прех. Остар. и диал. Наемам1; наемвам1. наемнувам се, наемна се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЀМНУВАМ2, -аш, несв.; наèмна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Съвземам се, оправям се, заяквам; наемам се2. И отново се промъкват тънки сметки: „Ама да ни подкрепят по-силните стопанства! Да дадат това-онова, докато наемнем сами“. С. Северняк, ОНК, 160.