НАЗЛЪ̀Н нареч. Остар. и диал. 1. Назлъм (в З знач.).
2. Едва, без желание. — „Мари Галудо, Галудке, / стана неделя, стана две, / кат сме та зели, довели, / що фана назлън да ходиш?“ Нар. пес. СбВСт, 520. ● Удвоено. н а з л ъ н н а з л ъ н. За усилване. Изключиха няколко души членове [кооператори], които имат стари грехове и работят назлън назлън. А. Каралийчев, ПД, 38.
— От перс. през тур. nazli 'кокетлив, разглезен'.