НАЗРЯ̀Л, -а, -о, мн. назрèли. Прич. мин. св. деят. от назрея като прил. 1. Само мн. и 3 л. ед. За много растения — узрял, зрял в цялото си количество, изцяло. Назрелите жита се вълнуваха и шумяха. И. Петров, НЛ, 138.
2. Прен. Който предстои да бъде разрешен неотложно. Назрели проблеми.