НАЍВНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от наивен; малко наивен. Спас бил голям иманяр, знаехме го всички. Беше наивничък, та селяните го лъжеха и всяка вечер до съмване копаеше и търсеше гърне с жълтици. СбАСЕП, 315.
