НАИЗВЀЖДАМ, -аш, несв.; наизведа̀, -èш, мин. св. наизвèдох, прич. мин. св. деят. наизвèл, св., прех. Разг. Извеждам мнозина, много или всички. Бяха наизвели кучета от всички породи. наизвеждам се, наизведа се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)