НАКА̀НВАМ, -аш, несв.; нака̀ня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Каня, поканвам мнозина или всички; наканям. Наканил е Стефан бан / все банови, все кралеви, / да ги служи, да ги гости, / една дума да ми думат, / един сговор да сговорят. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 164. наканвам се, наканя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.