НАКА̀ШЛЯНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от накашлям се2; покашляне. Той не виждаше погледите и с усмивките на бригадирите, не чуваше накашлянията им, вървеше устремено. Ст. Даскалов, СД, 459.
