НАКЛА̀ВАМ1, -аш, несв. (диал.); наклада̀, -èш, мин. св. накла̀дох, прич. мин. св. деят. накла̀л, св., прех. Наклаждам1; накладвам. Вечер, Стовене, дохождат / три юди, три самодиви, / три ми огньове наклават / на чурешкини корене. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 5. наклавам се, наклада се страд.

НАКЛА̀ВАМ2, -аш, несв. (диал.); наклада̀, -èш, мин. св. накла̀дох, прич. мин. св. деят. накла̀л, св., прех. Наклаждам2. Кога наклава жена чушки или разсол, ако е нечиста, ке се скапе. СбНУ VII, 126. наклавам се, наклада се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)