НАКЪ̀ЛМЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. недоволен, мрачен. Мръдва бръчката на Бога / и сърдит той казва строго: / „Род безумен и халосан, / няма, няма да харосаш! / Тъй ще бъдеш ти раздърпан, / и на дълго разпокъсан, / и накълмен, и навъсен...“ П. Р. Славейков, Избр. пр I, 182.