НАЛА̀ВЯНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от налавям и от налавям се1; улавяне, хващане, наловяване.

НАЛА̀ВЯНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от налавям се2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)