НАЛЕЖА̀ВАМ, -аш, несв.; належа̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Лягам някъде, върху нещо, преди друг да е лежал там. Де да е вода студена, / българки да я напият, / де да е сянка дебела, / българки да я належат. Нар. пес., СбНУ IV, 57.


Източник: Речник на българския език (онлайн)