НАЛЕЖА̀ЩО нареч. С гл. с ъ м, с т а в а м в З л. ед. и следв. изр. със съюз д а. Означава, че е крайно необходимо, неотложно нещо да стане, да се извърши, осъществи. Не е ли по-належащо да помислим за младите, за тия, дето са дипломирани или тепърва ще се дипломират? Др. Асенов, И, 80. По-належащо става да се разшири дейността на финансовото стопанство чрез финансовата политика. ГВТУ, 1941, т. 14, 124. Може би е належащо и в областта на средновековната археология да бъдат разработени и въведен в система критерии и специфични изисквания, гарантиращи точността при наблюдението и регистрацията. Археол., 2001, кн. 3-4, 115-116.