НАЛЀПВАНЕ1, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от налепвам1 и от налепвам се; налепяне, налепяване.

НАЛЀПВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от налепвам2 и от налепвам се; налепяне, полепване.


Източник: Речник на българския език (онлайн)