НАЛЀТИН мн. налèти, м. Диал. Проклетник, досадник. — Бабко -..- кажи му да ме пусне .. — Да му кажа, баби,.., ама чува ли ме вампиринът му... Нали го виждаш какъв е облак... Тю-ю, как се пръкна такъв налетин. Г. Караславов, Т, 59.


Източник: Речник на българския език (онлайн)