НАЛО̀Й, -о̀ят, -о̀я, мн. -о̀и, след числ. -о̀я, м. Остар. Простонар. Аналой. Звънливи гласове на ученици, при налоя, държаха обикновеното исо. Ив. Вазов, Съч. VIII, 3. Подир това съединява ръцете им на епитрахила за знак на тяхната .. свръзка и води ги три пъти около налоя. З. Петров и др., ЧБ (превод), 149.