НАЛОМО̀ТВАМ, -аш, несв.; наломо̀тя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Грубо. Изломотвам, казвам обикн. неясно много неща. Какво ти наломоти оная бъбрица? наломотвам, наломотя се страд.
НАЛОМО̀ТВАМ СЕ несв.; наломотя̀ се св., непрех. Разг. Грубо. Ломотя много, до насита.