НАЛО̀ЧВАМ, -аш, несв.; нало̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. За животно — лоча малко от нещо, което не е докосвано, наченато; налоквам. — Ще дигна млякото да не го налочат кучетата. К. Петканов, СВ, 42. ● Обр. Сърцето ми го лижат огнени езици, / сърцето ми пищи като запалено дете, / като вълчица гладна и ранена вие във нощта! / и няма то да спре, и няма то да млъкне, / додето не налочи / на жертвата кръвта! М. Петканова, ЦТ, 75. налочвам се, налоча се страд.