НАЛЮЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; налюлèя, -èеш, мин. св. налюля̀х, прич. мин. св. деят. налюля̀л, -а, -о, мн. налюлèли, св., прех. 1. Люлея някого, докато се насити; налюшквам. Налюлей детето, да не плаче.
НАЛЮЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; налюлèя се св., непрех. Люлея се много, до насита; налюшквам се. Рашид бей дохождаше на чифлика си по май всяка година да се наяде с прясна риба,.., а Анку да се налюлее на люлките. Ц. Гинчев, ГК, 31-32. — Мамо, не съм се налюляла, искам още да се полюлея.