НАЛЯ̀ЗВАМ, -аш, несв.; наля̀за, -еш, мин. св. наля̀зох, налèзе, пов. налèз, налèзте, прич. мин. св. деят. наля̀зъл, -зла, -зло, мн. налèзли и налèзна, налèзнеш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Влизам, навлизам някъде; налазям. Слаби, само някои зари от полумесеца налязваха косвено през прозореца. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 194. Крушуми цепяха въздуха и месата, когато двоица други, потулвани под облака на дима, налязваха и те в тази тясна улица. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 49. Другите от съдружеството налязоха в други каици, по трима, по четирима и по двама. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 11. — Като Грозданка излезе, / черната чума налезе. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 164. Доде е Рада думала, / и сватовете си стигнаа / при нихни равни дворове, / у нихни двори налезли. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 374. Сърбите се уплашиа, / чорбата си разсипаа / и ваднага избегаа / през Пиротско бело поле, / та у Пирот налезнаа, / покрай Пирот по лозята. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 465.