НАМА̀МЯМ, -яш, несв.; нама̀мя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Намамвам. намамям се, намамя се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.


Източник: Речник на българския език (онлайн)