РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

НАМА̀ХВАНЕ¹, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от намахвам¹ и от намахвам се.

НАМА̀ХВАНЕ², мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от намахвам²; замахване.

Източник: Речник на българския език (онлайн)