НАМА̀ЧКВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от намачквам1 и от намачквам се.

НАМА̀ЧКВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от намачквам2 и от намачквам се; нацапване, намацване, изцапване.


Източник: Речник на българския език (онлайн)