НАМЀКВАМ1, -аш, несв.; намèкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. намèкнат, св., непрех. Правя намек, говоря с намеци; загатвам, подмятам. — Ти вчера забрави да се разпишеш? Чичо Боян ми намеква, че вчера съм пропуснала да го посетя. Ст. Христозова, ДТСВ, 23. Вървеше подире ѝ като сянка и с жестоко злорадство ѝ намекваше за нейното бездетство. И. Петров, НЛ, 161. Парите не стигат, но за ракия има, нали? — каза той многозначително и всички го разбраха за какво намеква. Д. Кисьов, Щ, 198. Командирът неловко замълча. Какво повече можеше да му каже? Беше ли възможно да му намекне, че по сърце него последен би оставил на позицията? П. Вежинов, НС, 59.
НАМЀКВАМ2, -аш, несв.; намèкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Омеквам. Кога ся хвърли семето във влажна и топла земя, ядката намеква, пуква ся и кълното излязва от нея. Ц. Гинчев, УЗ, 47.