НАМЀРВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от намервам и от намервам се; намиране, намирване, намярване.

НАМЀРВАНЕ2 ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от намервам се; възнамеряване, намеряване.


Източник: Речник на българския език (онлайн)