НАМЍЛАМ, -аш, несв.; намèля, -иш, мин. св. намля̀х и намèлих, прич. мин. св. деят. намля̀л, -а, -о, мн. намлèли и намèлил, прич. мин. страд. намля̀н, -а, -о, мн. намлèни, св., прех. Разг. Меля, смилам определено количество, колкото е необходимо или всичко. Занаят не е имало, когото казак да не знае: да навари ракия, да нагласи кола, да намели барут. Н. Бончев, ТБ (превод), 8. Намляхме царевица за качамак. намилам се, намеля се страд. От едно зърно брашно се не намила. Погов., Н. Геров, РБЯ III, 183. намилам си, намеля си възвр.