НАМО̀ДРЮВАМ, -аш, несв.; намо̀дря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Правя нещо да стане модро, синьо; посинвам, насинвам. намодрювам се, намодря се страд. и възвр.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.