НАМРЪ̀ЖДВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от намръждвам и от намръждвам се; намръщване, начумерване, навъсване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.


Източник: Речник на българския език (онлайн)