НАНАГО̀РНИЧКО нареч. С гл. с ъ м. Умал. от нанагорно; малко нанагорно. — Къде живее този твой Философ? — Хей в онази колиба в планината .. Един час път. Малко ще се поизпотим, нанагорничко е. Й. Гешев, ВТ, 113.
