НАНАТА̀М нареч. Диал. Натам; нанататък, нататък. Противоп. нанасам, насам. — Да знаете дали пътят за нагоре е оттук? — Разбира се .. — Значи вие смятате, — .. — че ако вървя нанатам, ще успея да отида нанататък? В. Цонев, ПТ, 17.

— Друга форма: н а н а т а̀ м о.


Източник: Речник на българския език (онлайн)