НАОРА̀ВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от наоравам1 и от наоравам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАОРА̀ВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от наоравам2 и от наоравам се; натрупване.
