Институт за български език
en
РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)
НАПЀРЧВАНЕ
,
мн
. -ия,
ср. Разг. Отгл. същ. от
наперчвам
и от
наперчвам се; наперване.
Източник: Речник на българския език (онлайн)