НАПИПЀРВАМ, -аш, несв.; напипèря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Поръсвам нещо с пипер, натопявам нещо в пипер; напиперям. напипервам се, напиперя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
