НАПИПЀРЯМ, -яш, несв.; напипèря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Напипервам. напиперям се, напиперя се страд.

— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник …, 1941.


Източник: Речник на българския език (онлайн)