НАПЛО̀ДВАМ, -аш, несв.; напло̀дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Наплодявам. наплодвам се, наплодя се страд.

НАПЛО̀ДВАМ СЕ несв.; напло̀дя се св. непрех. Наплодявам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.


Източник: Речник на българския език (онлайн)