НАПРА̀СКВАМ, -аш, несв.; напра̀скам, -аш, мин. св. -ах, св., прех. Разг. 1. Праскам, бия някого много, в голяма степен; наби- вам1, натупвам (Н. Геров, РБЯ III).

2. Прен. Написвам нещо (доклад, статия, писмо и под.) набързо и обикн. незадълбочено или невъздържано грубо; надрусвам.

3. Натъпквам (в 1 и 2 знач.); наблъсквам, надумквам1, набумквам, набухвам, наджасвам.


Източник: Речник на българския език (онлайн)