НАПРА̀СКВАНЕ1 ср. Разг. Отгл. същ. от напрасквам и от напрасквам се.

НАПРА̀СКВАНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от напрасквам се; натъпкване, надънване, надумкване.


Източник: Речник на българския език (онлайн)