НАПРА̀ШАМ, -аш, несв. (диал.); напра̀ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Напрашвам. напрашам се, напраша се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.


Източник: Речник на българския език (онлайн)