НАПРЍЩВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от наприщвам и от наприщвам се.

НАПРЍЩВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от наприщвам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.


Източник: Речник на българския език (онлайн)