Институт за български език
en
РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)
НАРЕЖДА̀Ч
м. Рядко.
Лице, което нарежда
1
, реди, подрежда нещо някъде; редач.
Нареждач на тухли.
Източник: Речник на българския език (онлайн)