НА̀РЀЧНИК, мн. -ци, м. Диал. 1. Бърборко, бъбрица, бъбривец, дърдорко (Н. Геров, РБЯ III).
2. Коледар, който е определен да изказва, нарича2 пожелания на домакините. Наречникът ще нарича, пък котето ще мяфка. БД II, 117.
3. Момък, мъж, който е определен, наречен да се ожени за дадено момиче; кердосник, годеник. Яна люто проклънала: / „Да би ръка откапала / от пръстите до лактите.“ / И пак си ся раздумала: / „Да не ми е мой наречник, / мой наречник, мой кердосник.“ Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 209.