НАРОДОВЀДСТВО, мн. няма, ср. Книж. Изучаване, изследване на бита, нравите, материалната и духовната култура на даден народ, народност; етнология. Разнообразен в своите изживявания, той [Страшимиров] се изявява ту в разказ, ту в повест,.., историография, народоведство. СбАСЕП, 108. Влайков отива в Пирдоп да събира материал за своята книга „Преживяното“, една хубава книга в нашата художествена литература, наситена с поезия и народоведство. СбЦГМГ, 417.


Източник: Речник на българския език (онлайн)