НАРОДОДЪРЖА̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който се отнася до народодържавие; демократичен. В старите народодържавни правления, дето най-големите интереси се разгледвали в народни събрания, страстните или трогателните (патетически) изражения често се употребявали от народните оратори, от словото на които е зависела народната воля. Д. Войников, РС, 240.

— Друга форма: н а р о д о д е р ж а̀ в е н.


Източник: Речник на българския език (онлайн)