НА̀РТЕКС м. Църк. Нартика. По пода на двата нартекса на църквата лъчите пръскаха с багри мраморните плочи и обливаха със злато цветната глеч по кръстосани плинти. Н. Райнов, КЦ, 48.

— От гр. νἀρϑηξ през нем. Narthex или фр. nartex.


Източник: Речник на българския език (онлайн)