НАРУ̀ШКВАМ, -аш, несв.; нару̀шкам, -аш, св., прех. Диал. Наръшквам. Притурям дърва на огъня и нарушквам го да стане голям, много голям. Т. Влайков, Пр I, 306. Тогава, мисли си той, не ще вече да е като сега — .., ами сяка вечер сè ще да е нарушкан в къщи огъня и той ще се изтяга край огъня и на топло, и на видело. Т. Влайков, Съч. II, 112. нарушквам се, нарушкам се страд.