НАСЍПИЩЕ, мн. -а, ср. 1. Спец. Място, където се изхвърлят и насипват, струпват отпадъчните материали от металургично производство или от рудодобив; табан. Транспортните средства в минната промишленост служат за извоз на полезното изкопаемо или скалните маси от забоя .. до обогатителните или пресевните инсталации и насипищата (табаните). Хр. Марков и др., ТБ, 57. На повърхността около шахтата .. се разполагат надземните съоръжения на рудника — надшахтовата сграда,.., насипищата. Х. Попйорданов и др., ПИ, 204. Насипища от сгурия. Насипища от пляка. Конусообразно насипище.
2. Диал. Насип. Пръстта, завличана малко по малко от пороите, са е уталожила в полите на планината и от нея е произлязло там каменито и сипейно насипище, покрито от страните с трънак и други храсти. Лет., 1876, 135.