НАСЍРАМ, -аш, несв.; насера̀, -èш, мин. св. насра̀х, св., прех. Разг. Грубо. 1. Сера върху нещо и го изцапвам с лайна; посирам. Уста, или ма фалете, или ви насирам. Казват за самохвалец. СбНУ ХХV, 10. Бебето насрало новите си гащички.
2. Прен. Обърквам, развалям някаква работа (Н. Геров, РБЯ). насирам се, насера се страд.
НАСЍРАМ СЕ несв.; насера̀ се св., непрех. Разг. Грубо. 1. Сера, изсирам се в дрехите си, в постелята си; посирам се. Речи на лудия да пръдне, той се насира. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 99.
2. Прен. Излагам се, компрометирам се с някаква постъпка или с поведението си; осирам се.
3. Прeн. Изпитвам някакво много силно, обикн. нeприятно чувство, в много висока стeпeн изпитвам, изживявам нeщо; посирам сe. Насирам сe от страх.