НАСКУЧА̀ВАМ, -аш, несв.; наскучая̀, -а̀еш, мин. св. -а̀х, св., непрех. 1. Само несв. Леко съм скучен, навявам лека скука. Третото действие на пиесата малко наскучава.
2. Остар. Започвам да предизвиквам скука, досада у някого; доскучавам. Нееднократно съм Ви писал и почти наскучал със своите си писма, като съм излагал в тях неудачите си в трехгодишната за мен злочеста съдбина. АНГ I, 606.