НАСЛУ̀ШВАМ, -аш, несв.; наслу̀шам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Следя със слух, вслушвам се внимателно, за да чуя някого или нещо; наслушувам. Евнухът като на игли стоял и наслушвал. Ст. Ботьов, К (превод), 25. // Вслушвам се внимателно в някого или нещо, за да помогна, ако чуя нещо тревожно; наслушувам. „Ой, та тебе, Маринчице. / Аз ща да ида на черкова, / я наслушвай ми детето, / дур ида и да са върна.“ Нар. пес., СбГЯ, 113. наслушвам се, наслушам се страд.