НАСМЍВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от насмивам се1.

НАСМЍВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от насмивам се2; присмиване, подсмихване, насмихване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.


Източник: Речник на българския език (онлайн)