НАСТА̀ВНО нареч. Остар. Наставнически. — Хайде прибери се, стана късно!викна малко наставно старецът. Елин Пелин, Съч. I, 81. После той дълго и наставно говори за тези „дни на проверка“, които поставят пред всекиго големи отговорности. Н. Антонов, ВОМ, 182.


Източник: Речник на българския език (онлайн)